Шестте най-големи лъжи за арбитражните дела на България

Има отявлени опити успешната защита на България в международните инвестиционни арбитражи да се саботира на местно ниво и причините затова са много. Най-честата причина е, желанието на конкретни адвокати да създадат среда с нагласени дела. Искове да се завеждат, защото има предварителен план адвокатите на държавата да приемат споразумение. Това ще бъде нова форма за източване на държавни пари, а политически ще се поднася на публиката като тежко наследство от предишните управляващи. Те са вършили безобразия и днес държавата плаща.

За да бъде възможно това, трябва да се изпълнят две предпоставки. Министерство на финансите да бъде овладяно и да съдейства за реализацията на схемата, и да се намерят адвокати, които са готови да участват в нея. Историята показва, че Министерство на финансите, въпреки всички глупости, които правят ресорните министри успява да защити ресурса на данъкоплатците. Не позволява претенциите срещу държавата да се материализират в успешни съдебни искове. Това обаче се промени, когато „Продължаваме промяната“ и „Да, България“ оглавяваха правителства и техните министри, Асен Василев, Надежда Йорданова и Атанас Славов работеха за отслабване на държавната защита. Те бяха склонни допуснат и адвокатски фирми, които с години се точат да овладеят представителството на България, без да са се доказали като подготвени по критериите, по които това се доказва капацитет в международен план. Такива са доверието на мастни компании, които ангажират съответните адвокати в дела за стотици милиони и милиарди. Наличие на спечелени дела от подобен мащаб.  Ангажираност на партньори с опит и спечелени дела, всеки от които поотделно да може да се ангажира с отделни случаи.

Понеже никой в България не е подготвен да се наложи в състезателна процедура по тези високи критерии, налице поредната схема за източване на държавата. Трябва само да се манипулира общественото мнение, за да не се стигне до съпротива срещу схемите и когато започне държавата да се ощетява, това да става без да се предизвиква вълнение. Затова и се формулират седем водещи лъжи, които да оправдаят превключването от ефективна и безкомпромисна защита към схеми за източване на държавата. Те се налагат чрез медии, които не се притесняват да споменават полуистини и откровени лъжи и да крият цялата картина от обществото. Защото само така манипулациите могат да успеят.

Ето ги лъжите:

Лъжа: Канторите се избират без конкурс.
Истина: Адвокатските дружества, наемани от Министерството на финансите за защитата на държавата по международни арбитражни дела, са избирани чрез открити процедури по Закона за обществените поръчки, докато той е изисквал провеждане на такива процедури за избор на процесуални представители, а след отпадане на изискването през 2016 г., при провеждане на открити публични процедури, при спазване на изискванията за публичност, прозрачност и недискриминация. Процедурите се откриват, провеждат и закриват по правила, които утвърждава министърът на финансите. По негова заповед. Решенията, с които процедурите приключват са плод на колективно решение на специално сформирана комисия. Утвърждават се с подпис на министъра като пълноценни административни актове.

Лъжа: Адвокатските хонорари са неприемливо високи.
Истина:  Адвокатските хонорари са в десетки пъти по-ниски от материалния залог по делата, в които ни защитават. Те са по-ниски и от парите, които държавата би платила по евентуални споразумения. Има само един случай, когато разходите са били значими спрямо предявения иск, и причината е, че в този случай става дума за дело прецедент, което при негативно развитие би довело до поредица идентични изкове. Спечелвайки това дело с по-високи разходи държавата спестява неоценени по размер потенциални разходи разходи, което е в пъти, и дори десетократно по-малко от потенциалните щети.

Лъжа: Подизпълнителите са незаслужено високо платени и оттам текат пари към чиновници в Министерство на финансите.
Истината: Подизпълнителите получават възнаграждение, по-ниско от това на избраните водещи кантори и е обвързано с количеството и сложността на работата, която вършат.

Лъжа: Подизпълнителите имат чисто изпълнителски функции да подават папки.
Истината: Подизпълнителите са очите и ушите на водещите адвокатските фирми по теми от местно естество. Те информират и тълкуват съществуващото законодателство, предоставят информация за съдебните и бизнес практики. Те изготвят и изпълняват проучвания в съгласуване с водещите кантори, които им ги възлагат. Ако отговорът на подвеждащото твърдение, че подизпълнителите „само подават папки“, се сведе на нивото на самото твърдение, би звучал така: папките трябва да се изпълнят със документи, а документите със съдържание. Някой върши тази работа и тя се заплаща. И човек, който никога не е бил подизпълнител няма как да знае лесно ли е това, трудно ли е, скъпо ли е, или евтино.

Лъжа: България има много загубени дела.
Истината: От 2002 г. до 2024 г. са приключили 12 търговски и инвестиционни арбитражни дела срещу България, както и едно дело пред чужда юрисдикция. От тях Република България е спечелила 12 и е загубила само едно дело (през 2024 г.). По 12 от спечелените дела са отхвърлени 100% от претенциите срещу държавата, а по едно от спечелените дела са отхвърлени 98% от претенциите срещу държавата. По загубеното дело са уважени 78% от претенциите срещу държавата.

По всяко от приключилите до момента отделни производства по искания за отмяна или за допускане на изпълнение, във връзка с постановени арбитражни решения по международни арбитражни дела, изходът за държавата е успешен.

Всяко от специфичните международни дела, водени от държавата през годините, които не могат да се отнесат към категорията търговски или инвестиционни арбитражи, е спечелено.

Лъжа: Арбитражните дела са корупционен генератор.
Истината: Ако беше така, на данъкоплатеца нямаше да се спестят повече от 99% от възможните разходи за обезщетения. Хонорарите, които получават от България формират под 1% от общите годишни приходи на всяка от канторите, които представляват България. Това са компании с десетилетия опит, хиляди служители и клиенти от няколко континента. Кой е по-вероятно да опита да корумпира българското правителство? Те, за които въпросът е дали ще спечелят делата, по които ни представляват, за да опазят репутацията си, или българските адвокати, които откровено казват, че искат да си топнат човката в този бизнес, но вместо да покажат, че са подготвени, говорят главно, че искат дял от бизнеса.