Без грам колегиалност? Адвокати коментират защитата ни в инвестиционни арбитражи

Изключително малко медии съобщиха за победата на България в международното арбитражно дело срещу израелски инвеститори през януари. За нея Министерство на финансите съобщи оэициално, но явно добрата новина не е новина. Сумата, за която се спореше също бе относително малка на фона на родните скандали. Само 53 милиона евро главница плюс 59 милиона лихви (общо 113 милиона евро).

В същото време не може да се пренебрегнат десетките публикации по темата, когато самото дело се заведе. Също и статиите в хода на самия процес. Преобладаващият тон бе, че техният изход ще е негативен за България. Анализираха се процесуални стъпки, тяхното предприемане, или въздържането от тях. Темата се тривиализира. Публиката се умори да я следи, но междувременно се формира впечатлението, че България е затънала до гуша в калта и няма идея как да се измъкне от нея.

Ефектът е, че малцина научават, когато България спечели същите дела, за които камбаната се бие толкова упорито. Репутационната щета за България у нас сред масовото обществено мнение е налице. А в международен план, пред специализираната и инвестиционна общност, които съдят по крайния резултат, картината е съвсем различна.

ЗАЩО ТОВА Е ПРОБЛЕМ

Това нямаше да бъде кой знае какъв проблем, ако в последните години политици аматьори не черпеха повод от медийните публикации да оправдават своеволията си. Уж реформират, а посягат на едно от малкото звена в държавата, които работят почти безупречно. Това е организацията на държавата по защита в арбитражните дела. За нея отговаря Министерство на финансите. От първите си дни във властта „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ се захванаха с арбитражите. Още през есента на 2021 година, след като сформираха първото си правителство, преди да се захванат с оставката на главния прокурор по това време Иван Гешев. Дори преди да подкарат печалната от днешна гледна точка реформа на Конституцията.

Да се пренебрегне простият принцип за опазване на националния интерес и целесъобразността, която в случая значи ограничаване на загубите за бюджета, има две обяснения. Върховна некомпетентност, или корупция. Едно от тях трябва да обясни реформаторски порив. А легитимирането на тази атака се улеснява от некоректните медийни спекулации по темата. Крайните резултати от делата оборват изписаното, но идват твърде късно, от гледна точка на оперативната политика.

Живеем в държава, в която свободата на словото и изказването на мнение и оценки е гарантирано от Конституцията. В този смисъл всеки има право да си говори каквото иска. Сериозните хора и участници в обществения живот трябва да държат сметка и за етичността в поведението и публичното говорене. В противен случай техният принос към обществения дебат и повишаването на прозрачността и познанието става отрицателен.

Над това трябва да помислят и някои от българските адвокати, които най-активно участват в коментиране на арбитражната тематика.

ИЗКРИВЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННАТА СРЕДА

На първо място трябва да се припомнят поредицата изявления на адвокат Ивайло Дерменджиев. Той вече е бивш председател на Висшия адвокатски съвет. Има докторат в сферата на арбитражите и е чест гост коментатор в електронни и печатни издания. Освен да критикува организацията на България, през 2022 година той води и активна комуникация с Министерство на финансите. Търси информация за приключили и висящи дела, а част от нея има естество на бизнес разузнаване. Критикува подхода на Министерство на финансите в избора на адвокатски фирми, които представляват България и отправя напътствия. Не на последно място признава, че като представител на адвокатурата, се грижи за нейния интерес. А той е български кантори да получат достъп до бизнеса с процесуалното представителство на България.

Централна линия в критиките на адвокат Дерменджиев е, че България плаща скъпо на адвокатските кантори, които наема. Критикува високите критерии, които се залагат в състезателните процедури преди да се изберат конкретните адвокати. В интервю за списание „Икономист“ от 2018 година, което вече не излиза, но е препечатано в сайта „Дефакто“ адвокат Ивайло Дерменджиев твърди, че български кантори имат капацитет също да водят арбитражните дела.

Адвокат Ивайло Дерменджиев:
Moгaт, и тo дocтa ycпeшнo. Cтигa дa им ce дaдe възмoжнocт. Haпpимep Apжeнтинa, дъpжaвa, ĸoятo e cъдeнa пo пoвeчe oт 50 инвecтициoнни apбитpaжa, имa cтpoйнo изгpaдeнa cиcтeмa зa пpaвнa зaщитa пo тeзи apбитpaжи oт мecтни aдвoĸaти, ĸoитo нa вcичĸoтo oтгope ca и мнoгo eфeĸтивни. Изпoлзвaнeтo oт apжeнтинcĸaтa aдминиcтpaция нa чyжди ĸaнтopи в мoмeнтa e pядĸocт и ce e пpилaгaлo глaвнo в нaчaлoтo нa дeйcтвиeтo нa Baшингтoнcĸaтa ĸoнвeнция. Toecт виждaтe ĸaĸ зa тaзи дъpжaвa фиcĸaлнитe cъoбpaжeния нaддeлявaт нaд ocтaнaлитe, a ĸoгaтo тoвa e пpидpyжeнo и cъc cпpaвeдливи apбитpaжни oтcъждaния, eфeĸтът e нaлицe.

Hищo нe пpeчeшe и нaшaтa aдминиcтpaция дa пoдxoди пo пoдoбeн нaчин, нo изглeждa, xapчeнeтo нa бюджeтeн pecypc e пpиopитeт. Биx дaл, нe зa пpъв път, ĸaтo пpимep и eдин цитaт oт пpeзидeнтa нa CAЩ Poнaлд Peйгън – нa въпpoc зa дъpжaвнитe финaнcи тoй oтгoвopил: „Πo oтнoшeниe нa бюджeтa дъpжaвaтa ce дъpжи ĸaтo пиян мopяĸ в нoщeн бap – xapчи вcичĸo пoлyчeнo, нo зa paзлиĸa oт дъpжaвaтa, мopяĸът вce пaĸ e изxapчил coбcтвeнитe cи пapи“.

https://defakto.bg/2018/08/21/grozyat-ni-miliardni-plasthaniya-po-arbit/

Допитване до chatgpt показва, че Аржентина е една от най-съдените държави. Колко стройна е създадената организация сочи статистиката: 65 дела, 24 загубени, шест спечелени. Останалите 35 са приключили със споразумения. Не става ясно при какви фискални съображения, България трябва да се откаже от ефективната организация на защитата си (16 победи и една загуба). И да я замени с подобна на аржентинската? Където приключилите с отсъждане дела са с отношение победи загуби е едно към четири, а по другата половина дела се сключват споразумения.

Силно съмнително е, че и споразуменията биха били изгоден изход от гледна точка на минимизирането на разходите. В огромната част от случаите разходите на държавата по защита в делата са десетократно и дори още по-ниски в сравнение с предявените искове и няма как да са повисоки от цената на споразумения. Адвокат Дерменджиев обаче препоръчва именно да се търсят споразумения преди да се стигне до отсъждане.

Публично прогнозира загуби за държавата, като от днешна гледна точка всички дела, чийто изход адвокат Дерменджиев до момента е прогнозирал, България ги е спечелила.

С изказванията си адвокат Дарменджиев атакува свои колеги – а именно българските кантори, които водещите фирми в представителството на България избират за свои подизпълнители тук на местно ниво. За тях адвокат Дерменджиев казва, че работата им е да „подават папки“. Не прилага никаква фактология за да се аргументира, когато подценява приноса на колегите си, така неречените „подавачи на папки“.

Да оставим настрана етиката и колегиалността в подобен коментар, отправян по отношение на работата на колеги. Справка в престижната класация Global Arbitration Review на стоте водещи кантори, специализиращи в арбитражни дела, включва така наречените „подавачи на папки“, но не и практиката на адвокат Дерменджиев.

https://globalarbitrationreview.com/survey/gar-100/2025

Същият тон, макар и в по-ограничен брой изказвания, поддържа и адвокат Първан П. Първанов. Той беше адвокат на израелските инвеститори, които загубиха делото, споменато в първия абзац на статията. И въпреки, че участваше в съдебен процес срещу България, през 2022 г., при споделянето във Facebook на една от публикациите, обвиняващи правителството, че пилее пари, адвокат Първанов коментира, че знаел „от първа ръка“ как адвокатите на България харчат неоправдано средства, упреква ги за подбора на документи, които се превеждат, за избора на привличаните експерти и т.н.

Адвокат Първан П. Първанов също не аргументира думите си с фактология. Не се разбира дали изхожда от личния си опит в делото, което води срещу България, когато казва, че знае „от първа ръка“. Съвсем естествено публиката може да остане с впечатление, че един адвокат критикува организацията на опонента си пред медиите. Не, че е забранено, но не вярва ли адвокат Първанов на Международният център за разрешаване на инвестиционни спорове? Не е ли той достатъчно обективен и не може ли да отсее аргументите и експертизите с реално касателство към едно дело, от плявата, която (ако е такава) остава за сметка на опонентите.

Когато става дума за защитата на България в дела за милиарди, публиката заслужава да разполага с възможно най-пълна информация. Както повечето неща, информационната среда у нас също се изкривява и замърсява от излишен „шум“. Тази статия опита да обогати фактологически контекста, в който експертната и широката публика ще могат да възприемат информацията за инвестиционните арбитражи, в които е замесена България.