Кой защитава България и кой иска да представлява България?

От началото на този век, когато срещу България започват да се водят инвестиционни арбитражни дела, страната ни се представлява от кантори, които са водачи в глобален мащаб. Това е в основата на отличната ни статистика измежду десетки дела 15 приключени и още четири висящи да имаме само една загуба.

В предишна статия посочихме, че победа не е точно наличието на оправдателно или осъдително решение. Победа може да е също отбиването на повече от 80% от претенциите, с които се завеждат исковете. В случая с България има няколко дела, които приключват с осъдително решение, но присъдените обезщетения са между два и пет процента от първоначалните стойности на съответните искове.

Въпреки впечатляващата резултатност вече близо 10 години някои адвокатски кантори атакуват практиката на държавата да се защитава чрез най-силните кантори в света. Основен критик на практиката е адвокат Ивайло Дерменджиев. Първата му публична атака датира от 2016 година, когато публикува статия в „Капитал“ заедно с колегата си Първан П. Първанов. След това има редица медийни изяви, в които оспорва целесъобразността на хонорарите, които държавата плаща, оспорва приноса на българските партньори, които работят като подизпълнители на избраните чуждестранни правни фирми. Обидно сравнява работата им с това да подават папки.

Историческата справка показва, че атаките на адвокат Дерменджиев са меко казано странни. От една страна той критикува доказана успешна практика. От друга страна дори препоръчва нови стратегии за защита на националния интерес, като се премине от решаване на делата в съдебна зала към сключване на споразумения. Дори прогнозира провали в делата, по които България се защитава.

И отново според справката – до момента приключилите дела (две трети от казусите, които адвокат Дерменджиев коментира) са все с победа за България. Това означава, че предложената от него стратегия за сключване на споразумения е погрешна, доколкото няма как споразумение да излезе по-евтино на държавата от победа в дело.

В качеството си на председател на Висшия адвокатски съвет адвокат Дерменджиев директно признава, че процесуалното представителство на България е бизнес, към който кантори от българската адвокатура проявяват интерес. Този интерес може да е легитимен, но доколко е в интерес на държавата да го удовлетвори. Мисия на правителството е да се грижи за данъкоплатците, в този смисъл да им спестява разходи – било то като намира най-изгодните решения, или дори печели делата и така напълно спестява разходи за обезщетения.

Да се откаже от работата с едни от най-големите, опитни и успешни кантори в света, за да създаде бизнес на български адвокати е риск за милиарди левове. Да, българските адвокати ще вземат по-малко пари. Но има голям риск да провалят делата, които водят, защото не притежават опита на международните кантори. Не разполагат с човешкия ресурс. Нямат експерти, които са отдадени на конкретни неща и това би означавало да им плащат огромни суми, без да имат работа за тях целогодишно. Просто защото българските кантори не са ангажирани с арбитражни дела постоянно, какъвто е случая с канторите, на които разчитаме. Та българските адвокати дори не могат да си платят застраховката „професионална отговорност“, с която ще се гарантира, че ако допуснат грешка има кой да плати, когато държавата поиска да понесат отговорност.

Правните фирми, които представляват клиенти в големи арбитражни дела са обособен бизнес. Той се следи и професионалното издание Global Arbitration Review ежегодно класира 100-те най-големи компании от сектора. Класацията взима предвид както спечелените дела, така партньорите, които са привлечени, тези, които напускат, сумата, за която отговарят като сбор от исковете, по които водят дела. Това показва колко голямо е доверието на клиентите към такива компании. Има още много критерии. Пълната методика за изготвяне на класирането може да намерите тук.

Канторите, които представляват България са в тази класация. Даже са в Топ 30. Тази година една от фирмите излиза от класацията, но това се признава като изненада от самите автори на класирането. Те посочват, че част от причината е липсата на напредък по делата, в които са ангажирани. Тоест, че няма изслушвания и се чакат отсъждания. И обратно, ако тези отсъждания се окажат в полза на клиентите им, отново може да се върнат в Топ 30. Не на последно място, канторите, които представляват България имат 82% и 74% спечелени дела.

Единствената правна кантора от България, която попада в Топ 100 са „Томов и Томов“ – българските подизпълнители на чуждестранните ни представители. Нито една! Нито една българска адвокатска фирма, която иска да влезе в този бизнес, като измести представителите на България, не  е показала потенциал, опит и доверие на клиенти от частния сектор със значим залог (тоест да са ги ангажирали в големи дела). Излиза, че хора и фирми, които не са на картата, опитват да изместят едни от най-реномираните компании в сектора просто като влияят на общественото мнение.