През 2024 година малтийската компания ACF Renewable Energy Limited спечели делото срещу България, с което претендира обезщетение в размер на 61 милиона евро главница плюс натрупани лихви и още 5.4 милиона за разноски – общо 66 милиона евро. Делото се води в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) към световната банка във Вашингтон. Това е единствената загуба на България в истинския смисъл на думата и затова трябва да й се обърне внимание. Освен, че има осъдително решение, за първи път се отсъжда обезщетение в размер на цели 78% от първоначалната претенция. Преди това, най-големият успех е бил обезщетение в размер на два процента от началния иск и това се счита за победа по национални и международни стандарти.
Основание за претенциите си от компанията черпят от Енергийната харта на Европейския съюз. България, като страна членка на Европейския съюз беше страна по хартата до миналата година, когато ЕС прекрати участието си, а с него и страните членки. Ищците претендират, че са ощетени от непредсказуеми резки промени в регулаторната рамка, които са им причинили загуби и твърдят, че това се е случило по времето, в което България е част от Енергийната харта. Обвиняват като причинители на щетите конкретни законодателни промени, решения на Комисията за енергийно и водно регулиране и некоректно поведение от страна на Националната електрическа компания.
Добре известно е, че през второто десетилетие на този век Българските правителства водеха непоследователна политика по отношение на възобновяемите енергийни източници. Първоначално заложиха регулации, с които да насърчат инвестициите и по този начин да стимулират производството на възобновяема електроенергия в количества, с които да се изпълнят българските ангажименти по Протокола от Киото.
Впоследствие, когато се оказва, че стимулите са изкривили пазара и създават нова класа от енергийни милионери, а бизнесът с възобновяемите енергоизточници заприличва на инвестиционен балон, държавата опита да се поправи, налагайки различни такси и други мерки, които остават слабо известни за непрофесионалната публика. Така от компаниите в сектора се събират приходи, но впоследствие част от мерките се определят като противоконституционни от Конституционния съд, а България не възстановява на фирмите парите, които им е взела по противоконституционен начин.
В претенцията си ACF Renewable Energy Limited посочват като първи акт, който ги ощетява решение на КЕВР от 2012 година. Следват проблеми с НЕК и със законодателната власт.
Поуката от гледна точка на България и опита й с арбитражните дела е, че когато представителите на държавата – законодателна и изпълнителна власт нарушават правилата за третиране на бизнеса, трябва да са готови и да понесат санкции. Самата защита като планирани стъпки от страна на Министерство на финансите, както и процесуалното представителство от страна на избраните кантори, може да е на световно ниво. Но когато правителството и управляващите партии вършат глупости, понякога е невъзможно да се избегнат негативните последствия.
Страничен пример, но уместен, е Националната електрическа компания (НЕК) и делото срещу нея, което Атомстройекспорт заведе за ядрените реактори, които произведе по поръчка от НЕК но не бяха платени.
Съществуват действия и факти, които никое правно тълкуване не може да оправдае и в такива случаи осъдителните решения са неизбежни. В случая с ядрените реактори НЕК дори не губи пари в директния смисъл на думата. Причината е, че освен осъждането да плати, тя получава право на собственост върху два ядрени реактора.
За сметка на това, загубата на делото, заведено от ACF Renewable Energy Limited е типичен пример как необмислените и своеволни действия на политиците излизат скъпо на данъкоплатците. Не защото защитата на България е била неефективна, а защото от самото начало българската позиция е незащитима.
Не е въпрос на правна стратегия о процесуално представителство а на елементарна зрялост и предвидимост в действията на държавните власти.
С тази загуба статистиката на България като страна в международни инвестиционни арбитражи стига 12 спечелени дела към края на 2024 година (след това няма приключили дела), едно загубено. За същия период са отбити претенции за 5.2 милиарда лева и признати такива за 120 милиона лева.
