Какъв е опитът на държавата с адвокат Ивайло Дерменджиев при международните арбитражи

Поне от десетилетие адвокат Ивайло Дерменджиев чрез медийните си изяви критикува подхода на държавата, когато води международни инвестиционни арбитражни спорове. Твърди, че процесуалните представители, които Министерство на финансите наема, получават твърде големи възнаграждения. Също, че работата им може да се върши от български фирми, на по-ниска цена. В част от кореспонденцията, която води с Министерство на финансите, докато председателства Висшия адвокатски съвет, Дерменджиев сваля картите. Признава, че все пак става дума за бизнес, към който адвокатурата в България като цяло има интерес.

Историята показва, че Адвокат Дерменджиев все пак е имал допир до държавната защита в международен арбитраж. И докато той тръби колко добра работа е свършил, Министерство на финансите тихичко следва политиката си да търси международни правни фирми. Сякаш именно опитът им с него се явява онова изключение, което затвърждава правилото.

Затова специално внимание трябва да се обърне на делото между Гад Зееви и Република България. В много свои публични изяви Ивайло Дерменджиев твърди, че е постигнал изключителен успех, който е по-добър от този на Министерство на финансите и неговите прехвалени международни адвокати.

В интервю от 2017 г., той описва делото по следния начин: „Спомняте си, че претенцията на Зееви Груп надхвърляше 200 000 000 щатски долара. Наш клиент беше Агенция за приватизация. Другият самостоятелен ответник беше Министерството на финансите. Искът на Гад Зееви беше изцяло отхвърлен по отношение на Агенцията по приватизация. Министерството на финансите беше осъдено да плати USD 10 млн. (от USD 200 млн. претенция), което също беше добър резултат. Въпреки, че тогавашният директор на АП искаше много да ни похвали публично, а и себе си – наетите от него адвокати, защото заедно бяхме спечелили изцяло делото на АП, министърът на финансите тогава настояваше, че сме от един отбор и не разреши да се съобщава решението понеже все пак държавата беше осъдена макар и само за десет млн. Като интересна подробност, мога да кажа, че Гад Зееви още не си е взел тези пари присъдени в него­ва полза за сметка на държавата.“

Фактите обаче показват, че той описва делото и приноса си в него невярно и подвеждащо. В делото Гад Зееви  претендира, че България е нарушила приватизационния договор за продажбата на БГА „Балкан“ и претендира обезщетение в размер на около 400 милиона щатски долара. Делото е предшествано и началото му е съпроводено с широко отразена  в медиите разправия между адвокатската кантора на Ивайло Дерменджиев и адвокатската кантора „Събев и съдружници“ за избора на адвокат на Агенцията за приватизация. Тя се отразява на подготовката на България на оптимална защита по делото.

Вместо да се съсредоточи в подготовката на делото и събирането на доказателства в подкрепа на позицията на България, Ивайло Дерменджиев, който е  избран да представлява Агенцията за приватизация, представя няколко писмени защити, в които безпочвено  твърди, че арбитражният трибунал е неправилно конституиран, че трябва да привлече допълнителни ищци, че няма юрисдикция по отношение на някои от предявените искове, и оспорва, че българската държава е страна по договора.

В отговор на последната му теза, ищецът предоставя шест страници писмено становище от професор Сталев, което я оборва по категоричен начин. В резултат арбитражният трибунал отхвърля всички безпочвени и произволни твърдения на Ивайло Дерменджиев и постановява, че има юрисдикция и че  страна по договора, арбитражното споразумение, съдържащо се в него, и по делото е Република България, а Агенцията за приватизация е действала в процеса на приватизация като неин представител.

Едва тогава идва време да се намеси Министерство на финансите. След тази процесуална заповед на арбитражния трибунал министърът на финансите в качеството си на процесуален представител на българската държава провежда публична процедура за възлагане на обществена поръчка за избор и наемане на реномирана и опитна международна адвокатска фирма. Поръчката спечелва американската фирма „Фрешфийлдс“ (Freshfields, Bruckhaus, Deringer), която е един от лидерите в областта на международния арбитраж в световен мащаб.

След преглед на развитието на делото до момента на наемането им, „Фрешфийлдс“ изразява неодобрение от работата на Ивайло Дерменджиев и отказва да работи с него. Поради тази причина, „Фрешфийлдс“ избира като български съадвокат в делото кантората „Събев и съдружници“. Благодарение на работата на „Фрешфийлдс“ щетите по делото се ограничени и в края на краищата България е осъдена да плати само 10 милиона долара. Гад Зееви се опитва да получи признание и изпълнение на арбитражното решение в съда в Ню Йорк, но благодарение на успешната защита, проведена от наетите от Министерство на финансите американски адвокати от световно известната фирма „Уайт енд Кейс“ (White & Case), искът му e отхвърлен.

Тази историческа справка показва и защо най-често активността на адвокат Дерменджиев във опитите да промени подхода на държавата, съвпада с промени в конфигурацията на управляващите партии. Припокриването между неговите виждания и тези на коалицията „Продължаваме Промяната – Да, България“ беше очевидно. Стигна се дотам, че като финансов министър Асен Василев и като правосъден министър Надежда Йорданова опитаха да прехвърлят прерогатива по избор на адвокатски фирми в Министерство на правосъдието. Дерменджиев приветства инициативата със становище, когато законодателните промени бяха във фаза на обществено обсъждане. Василев опита дори да преструктурира Дирекция „Съдебна защита“ в Министерство на финансите и да я обезличи.