Нов тип рискова инвестиция: Изнудването на правителства през арбитражни дела

Представете си, че имате пропаднал бизнес в чужда държава с нестабилна бизнес среда. Или починал родственик, на когото се падате наследник, е имал бизнес в държава от така наречените „нововъзникващи пазари“, които са известни с несигурна правна среда и още по-малко сигурното прилагане на правните норми. Бизнесът е пропаднал заради грешни сметки и несбъднати очаквания спрямо държавата домакин, след промяна на законодателството, или въвличането му в сложен правен спор.

Минават години. Вие сте забравили за случая, но при вас идва някой и ви предлага да заведе дело пред международен инвестиционен арбитраж срещу държавата, където е пропаднал бизнесът на родственика, когото сте наследили. Обещава ви се процент от всяка спечелена сума или получена в следствие на споразумение с въпросната държава. Не плащате нищо. Всички разходи са за сметка на този, който ви е потърсил.

Това може да е адвокат. В този случай неговият дял се нарича contingency fee. Може да бъде и друго лице с познания за конкретен казус. То съзира нередност, или поне основание да се претендира, че такава нередност е допринесла за съсипването на нечий бизнес, или поне той да претърпи сериозни загуби. Това лице може за своя сметка да инвестира в завеждането на арбитражен иск и да наеме адвокатите, които да представляват неговия интерес, прикрит зад претенция на наследниците.

В развития постиндустриален свят дори има правни кантори, които оценяват шансовете да бъде спечелен подобен иск. С документ, в който те предоставят оценката си, предприемач може да потърси финансиране от четвърто звено по веригата. Така участниците в сюжета стават няколко. Формален тъжител, инвеститор който движи нещата от името на тъжителя, оценител на шансовете на претенцията, кредитор, който заема пари на инвеститора.

Срещу България има няколко дела, които не се водят от лица, които не са пряко пострадали от действията на българските власти.

Миналата година Министерски съвет беше поканен от последния собственик на фалиралия металургичен комбинат „Кремиковци“ да го обезщети с 500 милиона долара за съсипването на инвестицията му в завода. Той и половин дузина негови роднини сочат като правно основание за иска си двустранен договор за защита на инвестициите между България и Индия, сключен през 1999 година.

Това е най-съмнителната претенция, макар и да не е единствената. Прамод Митал е обявил процедура по личен фалит в обединеното кралство и би било необяснимо как има пари за завеждането на дело срещу страната ни. Негов представител е адвокат със сериозен опит, който не би се наел със случая без да подсигури подобна битка. А това означава средства не само за хоноруване на адвокатския труд, но също бюджет за експерти в най-различни области.

И ако Метал вече е фалирал, една седемцифрена, ли дори осемцифрена сума пари биха му били отпуснати само ако някой вижда възможност да спечели.

Да се търсят пари 17 години след краха на стоманопроизводителя със сигурност е рисково начинание. Какъвто и да е мотивът, който и да стои зад такава претенция, той не я отправя, защото смята, че е бил ощетен. Ако беше така, би потърсил парите си още през 2010 година, когато съдът обяви несъстоятелността, или през 2011 година, когато синдикът продаде основния лот с активи и след като държавата си прибра, каквото може като кредитор, за осребряване останаха само трохи.

Всеки замесен с какъвто и да е бил материален интерес още тогава е знаел дали печели или губи и колко. Също е знаел дали печели или губи, заради себе си, или заради държавата. За да си трае в продължение на 14 – 15 години, означава, че са налице поне една от следните две предпоставки за завеждане на дело.
Намерен е значителен ресурс за съдебна битка, или преценка, че гардът на България е паднал. Основание да се вярва в заниженото качество на българската защита даде Асен Василев, който в ролята си на финансов министър положи усилия да отслаби българската позиция. И отново, след като последното правителство с участието на ПП – така наречената сглобка се разпадна, няма информация Митал и роднините му да са предприемали каквито и да било допълнителни действия спрямо България.

Ако може да се направи извод от всичко посочено, той е, че средата е станала значително по-рискова в сравнение с предходното десетилетие. А бойният опит, който са натрупали експертите в Министерство на финансите сочи, че най-добрата защита е да се работи с най-добрите адвокати. Те са тези, които имат най-голям шанс да спечелят отделните битки и тяхното име е факторът, който може да уплаши авантюристите, които мислят, че могат да направят лесни пари на гърба на данъкоплатците.

Да не забравяме, най-големите искове срещу България се заведоха в годините, когато Асен Василев работеше България да промени към по-лошо организирането на защитата си по арбитражните дела.