Във връзка с увеличаващия се брой публикации, посветени на арбитражните дела срещу Република България, както и заради слабата запознатост на широката публика и част от медиите с темата, както и заради огромния материален интерес, на който тези дела излагат България публикуваме информация, която да повиши запознатостта и разбирането по материята. Избрали сме формата въпроси и отговори, като най-лесен и удобен за поднасяне на информацията.
Какво представляват международните арбитражни дела?
Международните арбитражни дела, по които държавата е страна, са инвестиционни и търговски. Международните инвестиционни арбитражи се образуват по претенции на чуждестранни инвеститори в България, които се оплакват от действия или бездействия на различни държавни органи, в това число актове на правораздавателните и съдебни органи, законодателни актове или действия на изпълнителната власт, за които се твърди, че представляват нарушения на международните договори за защита на чуждестранните инвестиции. Международните търговски арбитражи са свързани с правни спорове, произтичащи от договорни отношения.
На какво основание се водят такива дела?
Международните инвестиционни арбитражни дела са подчинени на многостранните и двустранните международни договори за защита на инвестициите, по които България е страна. Международните търговски арбитражни дела, по силата на сключените договори, са подчинени на материалното право на национална държава.
Къде се водят такива дела?
Най-често международните арбитражни дела, по които Република България е ответник, се завеждат пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка, Вашингтон (ICSID).
Колко дела са завеждани срещу Република България през годините?
До настоящия момент България е била или е страна по 3 търговски и 14 инвестиционни арбитражни дела.
Отделно, във връзка с постановени арбитражни решения по международни арбитражни дела, държавата е участвала или участва и в отделни производства по искания за отмяна или за допускане на изпълнение на арбитражни решения. Броят на тези производства не е включен в посочения по-горе общ брой търговски и инвестиционни арбитражни дела.
В допълнение през годините държавата е била страна и по международни дела пред чуждестранни юрисдикции, които са с много специфичен характер, и които не могат да се отнесат към една от двете категории – търговски и инвестиционни арбитражни дела, включително дела пред чуждестранни юрисдикции. Броят на тези специфични международни дела не е включен в посочения по-горе общ брой търговски и инвестиционни арбитражни дела.
Каква е общата стойност на претенциите, предявени срещу Република България по тези дела?
Общата стойност на претенциите, предявени срещу България по международните арбитражни и другите специфични дела, включително пред чуждестранни юрисдикции, до момента е приблизително 13,7 млрд. лева главници.
Горната сума включва претенциите по висящите към настоящия момент арбитражни производства.
Колко дела е спечелила Република България?
От 2002 г. до 2024 г. са приключили 12 търговски и инвестиционни арбитражни дела срещу България, както и едно дело пред чуждестранна юрисдикция. От тях Република България е спечелила 12 и е загубила само едно дело (през 2024 г.). По 12 11 от спечелените дела са отхвърлени 100% от претенциите срещу държавата, а по едно от спечелените дела са отхвърлени 98% от претенциите срещу държавата. По загубеното дело са уважени 78% от претенциите срещу държавата.
По всяко от приключилите до момента отделни производства по искания за отмяна или за допускане на изпълнение, във връзка с постановени арбитражни решения по международни арбитражни дела, изходът за държавата е успешен.
Всяко от специфичните международни дела, водени от държавата през годините, които не могат да се отнесат към категорията търговски или инвестиционни арбитражи, е спечелено.
Делото с „Атомстройекспорт“, известно в публичното пространство като делото „АЕЦ Белене“ (арбитражно дело № ICC Case 18086/GZ/MHM), беше търговски спор между руската компания „Атомстройекспорт“ JSC и държавната „НЕК“ ЕАД, като самостоятелно юридическо лице. Българската държава не е била страна по този спор и поради тази причина Министерството на финансите не е участвало нито при избора на адвокати, представляващи „НЕК“ ЕАД по делото, нито в самото дело.
Каква е общата стойност на спестените средства за бюджета вследствие на отхвърлените претенции по приключилите до момента дела?
Общата стойност на спестените средства за бюджетa вследствие на отхвърлените претенции по приключилите до момента търговски и инвестиционни арбитражни дела е 5,05 млрд. лева главници.
Каква е сумата на платените и предстоящите за плащане обезщетения по влезли в сила арбитражни решения?
Сумата на платените до момента и предстоящите за плащане обезщетения по влезли в сила арбитражни решения е в размер на 148,2 млн. лева.
Каква е сумата на средствата, постъпили в бюджета, които са присъдени на държавата по влезли в сила арбитражни решения?
Сумата на постъпилите до момента в бюджета средства, които са присъдени на държавата по влезли в сила арбитражни решения е в размер на 174,28 млн. лева.
Има ли арбитражни дела, които са приключвали с подписване на споразумение, по силата на което България е поела задължение да плати обезщетение/компенсация на насрещната страна?
Не. Всички приключили до момента международни арбитражни дела срещу държавата, са завършили с арбитражно решение. По никое от тези дела България не е сключила споразумение.
Как се организира защитата?
Съгласно действащото българско законодателство министърът на финансите е законен представител на държавата по дела, включително по международни арбитражни дела. В това си качество министърът на финансите е овластеният държавен орган, разполагащ с правомощието (право и задължение), да организира и да провежда защитата на държавата по международните арбитражи. Изпълнението на посоченото задължение на министъра на финансите се подпомага от неговата администрация и по-специално дирекция „Съдебна защита“ в Министерството на финансите.
Функциите на посочената дирекция включват организацията, координацията и ръководството на защитата на българската държава по международни арбитражни дела, и осъществяването на процесуалното представителство на българската държава пред чужди юрисдикции, включително в международните арбитражни производства.
Как се избират процесуални представители?
Предвид големия материален и репутационен интерес по международните арбитражни дела, дългогодишната (от завеждане на първия международен инвестиционен арбитраж срещу България) и последователна политика на всички министри на финансите до момента е осигуряване на най-висококвалифицирана защита на държавата, каквато е практиката на много други държави, включително от Централна и Източна Европа.
Адвокатските дружества, наемани от Министерството на финансите за защитата на държавата по международни арбитражни дела, са избирани чрез открити процедури по Закона за обществените поръчки, докато той е изисквал провеждане на такива процедури за избор на процесуални представители, а след отпадане на изискването през 2016 г., при провеждане на открити публични процедури, при спазване на изискванията за публичност, прозрачност и недискриминация.
Документацията и други съпътстващи документи във връзка с процедурите, проведени от Министерството на финансите през 2013 г., 2018 г. и 2023 г. могат да бъдат намерени тук.
Посочените документи отразяват последователно следваните през годините общи стандарти и правила във връзка с възлагане на представителството на държавата по международните арбитражни дела.
Какви са предимствата процесуални представители да не се избират с процедура за всяко заведено дело?
Непрекъснато увеличаващият се брой международни арбитражни дела налага държавата да разполага по всяко време с възможността да получи професионална правна помощ и защита на нейните права и интереси в такива производства. Тази обезпеченост на процесуалната защита на държавата може да се осигури чрез сключването на рамкови споразумения, гарантиращи, че държавата във всеки един момент, разполага с достъп до качествени правни услуги по процесуално представителство.
Въз основа на сключените рамкови споразумения, всяко дело може да се възложи на някое от адвокатските дружества, с които има сключено рамково споразумение, с отделен договор за наемане. Този подход осигурява ефективната защита на държавния интерес, като обезпечава по-бързия и ефективен достъп до правни услуги при възникването на необходимост.
Провеждането на процедура за избор на правна кантора – без значение дали процедура за сключване на рамкови споразумения или за възлагане на представителството на държавата по конкретно дело, отнема продължителен период от време. Организирането и провеждането на такава процедура, едва след получаване на информация за образувано ново арбитражно дело, би могло да застраши защитата на държавния интерес, тъй като обичайно процесуалните срокове са сравнително кратки.
Държавата, която в повечето случаи има качеството на ответник в производството, е в по-неблагоприятно положение от ищеца, предявяващ исковете, тъй като същата може обективно да започне да организира защитата и възлагането на своето процесуално представителство едва след като арбитражното дело е вече заведено, за разлика от ищеца, който инициира производството след задълбочен анализ и подготовка.
Какво възнаграждение получават процесуалните представители на България?
Подходът, който Министерството на финансите е следвало до 2023 г., е бил заплащането на адвокатското дружество, ангажирано с процесуалното представителство на държавата по конкретно дело, за предоставените услуги да се извършва на базата на отработени часове, фактурирани съгласно предварително уговорени почасови ставки на всеки адвокат.
В България, както и в някои други държави от континентална Европа, възнаграждението на адвокатите/адвокатските фирми се определя като процент от материалния интерес, който е предмет на делото. Понастоящем, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, възнаграждението при интерес над 10 млн. лв. е 174 650 лв., плюс 0.6% за горницата над 10 млн. лв. (чл. 7, ал. 2, т. 8 от наредбата). Този начин на определяне на заплащането на адвокати и адвокатски фирми не взима предвид конкретната сложност на делото, реалния обем от работа, извършвана от адвокатите, и различния по степен опит на участващите адвокати.
При него, например при материален интерес от 1 милиард евро, минималното възнаграждение на всеки от участващите адвокати ще е повече от 5 500 000 евро, независимо от това, дали делото е просто или сложно от правна и фактическа страна и съответно дали адвокатите/адвокатската фирма реално са работили по него 10 часа, 100 часа и т.н., и независимо от това, дали работилите адвокати са младши адвокати или старши съдружници. Като се има предвид, че по едно инвестиционно арбитражно дело са необходими минимум пет, а много често и много повече адвокати, минималното възнаграждение, което България трябва да заплати по този подход, е повече от 25 млн. евро.
В англосаксонските държави и в международната практика, възнаграждението на адвокатите се определя на базата на почасови ставки на всеки адвокат, съгласно неговия статут на partner (съдружник), associate (адвокат) или правен асистент (legal assistant). Този начин на определяне на възнаграждението на адвокатите позволява да се отчете фактическата и правна сложност на делото и конкретния обем на работа, извършван от адвоката по делото.
Има случаи, когато при процедура за избор на адвокатски фирми по конкретно дело, от тях се иска да представят не само почасово възнаграждение на ангажираните адвокати, но и твърд/задължителен таван (binding cap). В тези случаи, адвокатите получават почасово възнаграждение за всеки час реално извършена работа, но не повече от уговорения твърд таван. Ако при завършване на делото, те са изработили общо часове за сума, по-малка от тавана, те получават тази сума. Ако при завършване на делото, те са изработили общо часове за сума, по-висока от тавана, те получават само тавана.
Слагането на таван е удачно тогава, когато в началото на делото релевантните документи по делото са налични и въз основа на тях страната и адвокатите имат сравнително добра и точна представа за обема на предстоящата работа. В противен случай, изискването за таван се превръща не в изискване правните фирми да дадат обоснован и задължителен максимален размер на възнаграждението, а в изискване правните фирми да спекулират/гадаят за обема на предстоящата работа.
В този случай правните фирми, с цел да се застраховат, определят прекомерно голям таван и това на практика го обезсмисля или при достигането на тавана, което често е в най-решителната фаза на делото, рязко намаляват своите усилия и прехвърлят работата на по-млади и неопитни юристи. Таваните се използват по-често, когато ищците по делото наемат адвокати, тъй като те определят кога да започнат делото и преди това окомплектоват всички релевантни документи и ги предоставят на потенциални адвокати и на специализирани фирми, финансиращи съдебните спорове (third party financing), за преценка и определяне на таван.
Таваните са значително по-редки при наемане на адвокати от ответниците, тъй като в началото на делото (notice of arbitration) ищците описват делото само в най-общ план и релевантните документи, които често са с огромен обем, не са събрани и преведени. При тази ситуация няма обективна база, на която да се направи разумно предположение за реалния обем на работа. Много от водещите фирми отказват да участват в процедури, които изискват представянето на задължителен таван, така да се каже, на сляпо.
Трудно и също неефективно е да се иска от правните фирми да представят таван в по-напреднала фаза на делото, например след получаване на цялостна искова молба заедно с доказателствата. В случая е налице повече информация, позволяваща да се направи обосновано и добросъвестно предположение за характера и обема на работата до края на делото, но и в тази фаза това предположение би било изключително спекулативно. Това е така, защото по принцип в правилата на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове няма забрана страните да променят исковете си, да подкрепят исковете си с нови аргументи, различни от тези, представени с исковата молба, и нови доказателства, различни от тези, представени с исковата молба, както и да добавят нови искове.
Наистина ли процесуалните представители се избират от един човек в дирекция „Съдебна защита“ на Министерството на финансите?
Не. Изборът на процесуалните представители на държавата се извършва чрез провеждането на открита състезателна процедура. Състезателната процедура започва със заповед на министъра на финансите, с която се одобрява цялата документация за провеждане на процедурата, включително критериите за оценяване на участниците (методика за оценяване). Министърът на финансите назначава комисия, която извършва преглед за съответствие с изискванията на процедурата и оценява участниците на базата на утвърдената от министъра на финансите методика за оценяване. След приключване на работата на комисията, тя представя на министъра на финансите класирането на участниците. Министърът на финансите издава заповед за класиране на участниците и определя изпълнител, с когото да се сключи договор.
Плаща ли Република България за процесуално представителство повече, отколкото е размерът на исковите претенции?
Не. Разходите за процесуално представителство винаги са в пъти, понякога и десетки пъти по-ниски от стойността на исковете, предявявани срещу Република България. Имало е едно единствено изключение, при което е ставало дума за претенция, която би имала прецедентен характер и в случай на загуба, срещу Република България биха могли да последват поредица от подобни искове. Това дело е спечелено, като сумата, платена за процесуалното представителство на държавата, е многократно по-ниска от потенциалните загуби, които държавата би претърпяла, ако делото беше изгубено и респективно бяха последвали нови искове, след установения прецедент.
Български адвокатски дружества не могат ли да окажат също толкова качествена услуга по процесуално представителство на държавата, но на по-ниска цена?
Всяко адвокатско дружество, включително всяко българско адвокатско дружество, има възможност да участва и да бъде избрано за изпълнител в процедурите, провеждани от Министерството на финансите, в случай че отговаря на съответните изисквания.
Следвайки последователната политика при организиране на защитата на държавата по международни арбитражни дела, Министерството на финансите е определяло критериите към адвокатските кантори с оглед гарантиране в максимална степен на публичния интерес, като в това число са съобразявани спецификите на производствата по тази категория дела и необходимата квалификация в тази връзка, обемът на доказателствения материал, необходимите организационни, човешки и технически ресурси.
Всяка българска адвокатска кантора, която отговаря на изискванията винаги е имала равното право на участие в съответната процедура. Липсата на необходимия опит на кантори в България в сферата на инвестиционния и търговски арбитраж, съгласно определените от Министерството на финансите критерии, не би могло да обоснове промяна в подхода на ведомството, тъй като този подход е определян, за да се гарантира в максимална степен защитата на публичния финансов ресурс, чрез предотвратяване на осъдителни арбитражни решения срещу държавата за стотици милиони и дори милиарди лева.
