Как заради Асен Василев рискувахме 1 милиард евро? Ненужните битки в арбитражните дела на България?

България спечели поредното международно арбитражно дело, в което беше ответник и отби всички претенции на чешката ЧЕЗ в размер на 967 милиона евро плюс натрупаните лихви от момента на завеждане на делото през 2026 година. Тази сума освен, че е най-голямата, за която до момента България, някога е съдена, се равнява на един процент от брутния вътрешен продукт.
Делото се води в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон. За защитата на България по закон организира Министерство на финансите, а конкретно отговорността пада върху Дирекция „Съдебна защита“. По конкретното дело тя възлага процесуалното представителство на американската правна кантора Arnold & Porter.

Специалното в казуса е, че евентуална загуба би довела до шоково поскъпване на тока. Голяма част от искът е срещу правилата за определяне на цената на електроенергията, налагани от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а също и срещу неосъществената либерализация на енергийния пазар в България. Така, в случай, че искът бе успял,  при съществуващите правила за държавна помощ в Европейския съюз,  вместо задължението да се поеме от бюджета и така да се осигури плавност в плащанията, имаше реален риск обезщетението да се отрази в ценообразуването на електрическата енергия.

Битката обаче не е само срещу ЧЕЗ. В последните пет от деветте години от завеждането на иска, до приключването на делото, политици от „Продължаваме промяната“ и „Да България“ с действията си застрашават организирането на държавната защита и поставят под риск изхода от арбитражния процес. В тази война професионалната администрация на финансовото министерство, натоварена с организиране на държавната защита, трябва да води битки и в своя тил – срещу политическото ръководство на финансовото министерство. Те започват с встъпванията в длъжност на Асен Василев като финансов министър и приключват с неговите напускания на поста.

А именно. И в двата периода, в които Василев е министър на финансите, плащанията по фактури за вече свършена работа към адвокатите, които фактически представляват България пред арбитражния трибунал, спират и се бавят с месеци. Натрупват се просрочия за десетки милиони левове. Подобно бавене на парите има и през есента на 2023 година, в месеците непосредствено преди финалните пледоарии по делото срещу ЧЕЗ. Тогава в ефира на националното радио съобщих, че финансовото министерство бави парите и то се видя принудено да отрече, заявявайки:

„В момента Министерството на финансите прави преглед на предявените от кантората фактури, като всякакви въпроси относно фактурираните разходи са предмет на разговори между двете страни. Това е нормален процес по преглед и одобрение на големи плащания от страна на държавата и по никакъв начин няма да повлияе на защитата на страната. Подобни твърдения само биха попречили на нормалната работа по подготовката по делото“.

Докато е министър на финансите Асен Василев работи за закриване на Дирекция „Съдебна защита“, за снемане на прерогатива по арбитражни дела, като го прехвърли на правосъдното министерство (опитва това четири пъти), или просто да я обезличи, като я превърне в протоколчик и изпълнител на решения, които се взимат от създаден от самия Василев междуведомствен съвет. В него участваха няколко министерства без да имат никакво касателство към самите дела, или пък опит в областта.

Василев практически обявява война на професионалната администрация. Назначава бивш депутат от ПП – адвокатът Димитър Гочев като външен консултант, който да бъде неговите очи и уши в материята с два договора, като между първият и вторият има точно месец дистанция и така не се налага да се организира обществена поръчка. Организира одит на дейността в „Дирекция съдебна защита“, като още преди тя да приключи, в Народното събрание прави изказване, в което говори за проблеми в работата на дирекцията.

През 2024 година, след отпадане на класифицирането на одитния доклад, поисках съдържанието му по Закона за достъп до обществена информация и отговорът на финансовото министерство беше, че докладът не констатира нарушения.

Помощ на Василев оказват съдебните министри Надежда Йорданова и Атанас Славов. Йорданова съдейства за съставяне на законодателните промени, които предвиждат прерогатива по организиране на държавната защита да се прехвърлят към Министерство на правосъдието. Атанас Славов пък отива по-далеч и в изказване пред народното събрание съобщава, че:

„Целта, интересът е тези средства да се управляват прозрачно и в интерес на националните интереси да осъществяваме защитата пред международните арбитражни юрисдикции. Вярвам, че ще споделите, че това е най-разумният, най-балансираният подход. Има констатирани проблеми, налага се институционално действие и ние ще предложим това институционално действие, отчитайки и традицията, която имаме вече в защита на интересите на българската държава, и ще разчитаме на вашата подкрепа в този процес“.

Още тогава стана любопитно върху какво наблюдение Атанас Славов базира твърдението си, че има проблеми, ако изказването му идва едва в третия работен ден от началото на одита в Дирекция „Съдебна защита“. След това споменава, че целта на междуведомствения съвет е „да има прозрачност, за да има правила, да има изработени стандарти, през които тези средства – 100 милиона най-малко се разходват“. Така и не става ясно първо какви са тези 100 милиона лева, и второ, защо правосъдният министър се грижи за финансови въпроси, след като това е прерогатив на Министъра на финансите.

Логически най-близка до тази стойност е програма „Защита на публичните финансови интереси” в бюджета на самото Министерство на финансите, по която ежегодно се заделят около 50 милиона лева. Те са именно за възнаграждения на адвокатите, които представляват България, както и за експертите, които наемат. Практиката показва, че реалните плащания са горе долу наполовина на заделяния бюджет.

В същото време лобитата на български адвокатски кантори въобще не се свенят да поглеждат към този бюджет. Те твърдят, че България плаща твърде скъпо за хонорари на наеманите адвокати. Критикуват начина, по който се избират български подизпълнители на западните кантори, както и приноса на българските фирми. В едно свое изказване адвокат Ивайло Дерменджиев, който впоследствие става и председател на Висшия адвокатски съвет, казва, че работата на подизпълнителите е едва ли не да „подават папки“.

Именно адвокат Дерменджиев прогнозира в ефира на една TV1, че България ще загуби делата си срещу EVN, Energo Pro и CEZ, и че загубата на първото дело ще повлече юриспруденция, която ще предопредели останалите загуби. Е, оказва се, че адвокат Дерменджиев греши и в трите си прогнози, но междувременно е разкритикувал колегите си. Между другото, преглед в международната класация GAR 100 на международното издание Global Arbitration Review показва, че така наречените подавачи на папки са в световния списъка с ТОП 100 на канторите по арбитражи, а неговата практика не се споменава.

Един от аргументите на Дерменджиев за големите плащания е, че държавата плаща повече отколкото ищците плащат на своите адвокати. Това изказване увисва логически, защото подобно правило не съществува. Също така, плащането зависи както от престижността на кантората и нейните ставки, така и от сложността на самото дело, от кръговете с пледоарии, и не  на последно място от възнагражденията на наеманите експерти по отделните дела.

Факт е обаче, че хонорарите, които държавата плаща на своите адвокати са в пъти, дори десетки пъти по-ниски от стойността на исковете, в делата, по които ни представляват. По-ниски са и от евентуалните споразумения, които държавата би могла да сключва, ако не беше политиката винаги да се води битка до последно и за нея да се наемат един от най-успешните адвокатски фирми в света.

В резултат на тази непримирима политика статистиката на България включва 18 приключени дела. От тях България е спечелила 17, от 17те победи 14 са като ответник в арбитражни дела, а други две са в последващи дела, свързани с главното отсъждане по два от арбитражите. Има също една победа като ищец и една загуба като ответник. За защитата на държавата неотменно отговаря Министерство на финансите чрез Дирекция „Съдебна защита“.

Интересно съвпадение е, че след като преди почти две години пада правителството на т.нар. „сглобка“ и оттогава „Продължаваме промяната“ и „Да, България“ не участват в управлението, срещу държавата не е завеждано международно инвестиционно арбитражно дело.