Министерство на финансите спечели и арбитражното дело срещу ЧЕЗ. Отби иск за 967 милиона евро

България е спечелила като ответник и международното инвестиционно арбитражно дело, заведено от ЧЕЗ, отбивайки 100% от претендираните 967 милиона евро като обезщетение и съответните лихви върху тази сума (общо един процент от БВП). Новината съобщи министерство на финансите , уточнявайки, че това е най-голямата сума, по която България е приключвала дело. С по-голяма стойност е само искът от криптокомпанията Nexo, който е за три милиарда долара, но той е все още висящ, а делото е в началната си фаза.

Специалното в спечеленото дело е, че то спестява огромни разходи и политически проблеми за държавата. Характерът му е такъв, че при евентуална осъдителна присъда, правилата за държавна помощ на Европейския съюз не биха позволили обезщетението да се плати от бюджета. Вместо това, средствата за евентуално обезщетение би трябвало да се осигурят с постъпления на държавни енергийните компании и би минало през неизбежно поскъпване на електроенергията. Така победата осигурява не само икономия за държавата, но предотвратява икономически шок, с големи социални импликации.

Победата срещу ЧЕЗ затваря цикъла от три дела, по които България беше ответник, заведени от собствениците на енергоразпределителни компании. Другите, вече приключили дела с победа за България, бяха заведени от EVN и  Energo Pro, като при всяко от тях исковете са отхвърлени напълно.

Така България вече има 18 приключени дела. От  тях е спечелила 17, от 17те победи 14 са като ответник в арбитражни дела, а други две са в последващи дела, свързани с главното отсъждане по два от арбитражите. Има също една победа като ищец и една загуба като ответник. За защитата на държавата отговаря Министерство на финансите чрез Дирекция „Съдебна защита“.

Министерство на финансите за победата:
Република България спечели международно арбитражно дело ICSID Case No. ARB/16/24 пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, Вашингтон, САЩ, заведено на 26.07.2016 г. от „ЧЕЗ“ а.с., Чешка република. На 29 януари 2026 г. арбитражният трибунал постанови решение, с което отхвърли всички искове на ЧЕЗ и постанови, че действията на Република България чрез КЕВР, Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, както и на Административен съд-София-град, Административен съд-Варна и Върховния административен съд не представляват нарушения на стандартите за третиране на чуждестранните инвестиции съгласно Договора за Енергийната харта.

Общият размер на исковете на ЧЕЗ възлизаше на 967 милиона евро плюс лихва от 1,9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане.

ЧЕЗ твърдеше, че е чуждестранен инвеститор по смисъла на Договора за Енергийната харта, тъй като е направил три отделни инвестиции в България – в електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и електроснабдително дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД; в ТЕЦ „Варна“ и в електроцентрала на био маса „Бара“.

В хода на делото ищецът се оплакваше от действията на българската държава и по-специално на Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) и българските съдилища относно трите му инвестиции.

По отношение на инвестицията в електроразпределителното и електроснабдителното дружество „ЧЕЗ“ а.с. се оплакваше от нарушения на неговите легитимни очаквания, придобити при приватизацията на двете дружества въз основа на Ценовата регулаторна рамка от 2004 г. Алтернативно ищецът се оплакване, че секторният регулатор КЕВР е действал произволно и необосновано при определяне на цените във всяко едно ценово решение в периода 2004 г. – 2018 г. и по този начин е причинил щети на инвестицията му. Ищецът също така се оплакваше от действията на Административен съд-София-град и Върховния административен съд при обжалване на ценовите решения на КЕВР. Претенцията на ЧЕЗ за присъждане на обезщетение за тази инвестиция беше в размер на 733 милиона евро плюс лихва от 1.9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане.

Относно инвестицията в ТЕЦ „Варна“ „ЧЕЗ“ а.с. се оплакваше от нарушение на легитимните му очаквания, че България ще либерализира енергийния си пазар и ще определя цените на електроенергията според обещанията, дадени при приватизацията на централата въз основа на Насоките за регулиране на българските електропроизводствени дружества от 2005 г. Алтернативно, той се оплакваше, че КЕВР е действала произволно и необосновано при определяне на цените във всяко едно ценово решение в периода 2006 г. – 2014 г., и от действията на Министерството на енергетиката при определяне на студения резерв. Бяха направени и оплаквания от действията на Административен съд-Варна и Върховния административен съд при обжалване на ценовите решения на КЕВР. Заявената от „ЧЕЗ“ а.с. претенция по отношение на тази инвестиция бе в размер на 220 милиона евро, както и лихва от 1,9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане.

Относно инвестицията в електроцентралата на био маса „Бара“, „ЧЕЗ“ а.с. се оплакваше, че България е променила необосновано режима за насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми източници и това е довело да пълна загуба на инвестицията му. Претендираното обезщетение за тази инвестиция бе в размер на 14 милиона евро плюс лихва от 1,9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане.

Това е третият пореден успех на България в поредицата дела, заведени срещу нея от електроразпределителните и електроснабдителните дружества на „ЕВН“ АГ, „Енерго-про“ а.с. и „ЧЕЗ“ а.с. Общият размер на претенциите на трите дружества възлизаше на приблизително 2 милиарда евро. Значението на успеха на България по тези дела е по-голямо от размера на исковете, защото загубата на някое от тези дела би довела до промяна на начина на определяне на цените на електроенергията и тяхното значително повишаване.