За да няма спекулации: какво означава победа в арбитражно дело

През лятото на 2023 година се случи нещо невиждано по-рано в поведението на Министерство на финансите. В свои отговори до медиите Министерство на финансите предоставяше таблична справка с всички приключили дела в инвестиционни арбитражи срещу България, списък с ищците, техните претенции изхода от делата, както и по-малкото случаи в които България е била ищец и отново размер на исковете и как делата са приключвали. Само дни по-късно тогавашният министър на финансите Асен Василев излезе на парламентарната трибуна и заяви, че информацията, която се цитира с автор неговото министерство не е вярна. Той не влезе в подробности защо и как, а препоръча на народните представители да влязат в „Секретна секция“ на Народното събрание и да се запознаят с истината.

Това е от примерите, в които всеки може да твърди, че е прав, като се хване за нещо, защото няма ясна дефиниция що е то победа и що е то загуба. Понеже най-често конвенционалното разбиране, че сме спечелили всички дела без едно (срещу ACF Renewable Energy) се оспорва от политици, спадащи към Продължаваме промяната и Демократична България, нека разгледаме случая от тяхната гледна точка. А именно. На 18 март миналата година Министерство на финансите публикува общи стандарти и правила за представителството на България в международни арбитражни дела. Този документ е одобрен при управлението на т.нар. сглобка, когато министър на финансите беше Асен Василев. Правилата би трябвало да отразяват неговите възгледи, или по-точно той да е одобрил възгледите, подготвени от неговите експерти и специално назначения консултант Димитър Гочев, бивш народен представител от ППДБ с месечен хонорар от 5000 лева, който придружава Василев и в не малка част то задграничните му пътувания, като министър.

Тоест, възможността да е публикувано нещо без одобрение на Василев или на човека, действащ като негови „очи и уши“ по тематиката, би трябвало да клони към нулата.

Именно в тези стандарти и правила, за спечелено се приема дело, в което са отхвърлени поне 60% от претенциите на ищеца, когато адвокатите защитават ответника. За спечелено дело се приема и когато съдът или арбитражът признае поне 60% и повече от претенциите на ищеца, ако адвокатът представя като победа дело на страната на ищците, а не в защита. Това означава, че е възможно съдът или арбитражният трибунал да признаят ответника за виновен, но да го осъдят да плати като обезщетение по-малка сума от тази, която ищецът претендира. И ако тази сума е под 60% от първоначалната претенция, защитата се приема като победоносна. Обратно, адвокатите може да осъдят някого, и да претендират, че са спечелили делото, но за истинска победа се приема, когато съдът или арбитражният трибунал им признаят над 40% от първоначалната претенция и изискат от отсрещната страна да ги плати.

Излиза, че е възможно да намери морално и лексикално основание срещу един казус да сложи определението „победа“, или „загуба“, само заради формалното отсъждане. За държавата обаче, при Асен Василев и според неговите експерти, не е важно само формалното отсъждане, а и как то е подплатено в материално изражение. Или с други думи ни осъдят, но съдът ни осъди да платим обезщетение, примерно за два процента от първоначалния иск, това е много повече излагация за ищеца, който е намерил формална нередност и е опитал да я раздуе до небесата, но съдът или трибуналът му казват, че се заяжда за дреболии. И така изглеждат нещата в очите на професионалната общност.

Когато България приема е приемала правила и насоки за избор на процесуални представители преди Асен Василев да оглави финансовото министерство критериите за победа са били далеч по-големи, макар и не формално посочени. Неофициално се говори, че за победа в защитно дело се приема отбиване на от 75% до 90% от претенциите, а при заведените искове да е присъдено обезщетение в размер над 75% от първоначалния иск. Само тогава адвокатите, които искат да представляват България и претендират, че притежават качествата, в действителност могат да се приемат насериозно.

Това, което в новите правила изрично не се приема като успех е приключването на дело с оттегляне на иска от противниковата страна, или приключването на едно производство със споразумение. Въпреки това се допуска че за спечелено дело може да се приема и ако формалните критерии не са изпълнени, но въпреки това делото е било специално, би могло да послужи като прецедент, имало е голямо значение и т.н.

Когато политици, адвокати и присъдружните им медии опитват да ни обяснят, че статистиката на Министерство на финансите е некоректна, те се позовават именно на формалните отсъждания, а не на одобрените материални въпроси с тях. Така например, като загуба за България се сочи делото на Гад Зееви, приватизатора на Авиокомпания „Балкан“. Малко обаче се казва, че първоначалният му иск от 400 милиона долара е намален на 80 милиона долара. Осъдителното решение срещу България е да изплати обезщетение от 10 милиона. Тоест, държавата ни е трябвало да обезщети Гад Зееви с между 0.25% и 12% от претенцията му, в зависимост първата, или последната й стойност. И в двата случая това е победа по критериите и на Продължаваме промяната. И нещо повече, тези 10 милиона не са изплатени вече над 20 години след приключване на делото.

При другото дело – на „Новера“ сме платили обезщетение от само два процента спрямо първоначалната претенция. Толкова дали делата се спечелени, или не.

Съществуват обаче заяждания, че не са спечелени делата, при които арбитражът отхвърля исковете, защото няма юрисдикция, или ищците сами оттеглят исковете си. Тяхната честота нарасна при управлението на Асен Василев като министър на финансите и с няколко изтичания на ограничени количества информация, която може само да събуди съмнение, но представена в пълнота би го развенчала напълно. Проблемът е, че в този случай с информацията разпполагат страните по делото, Международният център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон и Министерство на финансите. И никоя институция, която държи на името и репутацията си повече, отколкото на политическите щения на свой временен ръководител не би допуснала да се пробие така, че от нея да изтече документ, който се е подписала да пази.

Нека се запитаме. Ако адвокатите ни с труда и проучванията си открият и информация и аргументирано я изложат пред трибунала и той приеме, че няма юрисдикция да води такова дело, това не е ли успех за България? Не се иска да гледаме много адвокатски филми и да си дадем сметка, че искове се оттеглят, когато в хода на делото едната страна представи неопровержими доказателства, с които става очевидно безсмислието да се води по-нататъшно дело.

Така губещата страна си спестява пари и унижението от формална загуба. Адвокатите й си спестяват един вписването на загуба в статистиката с постиженията им и дори сключват предварителни споразумения с клиентите си, че в подобни случаи исковете ще се прекратяват. Варно, така се оставя пространство за конспиративни тълкувания, от които се възползва един мустакат банкер, избягал в чужбина, както и антуражът му у нас.

За България обаче във всички случаи остава факта, че е спестила на данъкоплатците си близо 5 милиарда лева в приключилите до момента дела и това са 98 от всички претенции срещу нея.