Евтиното излиза много скъпо и арбитражните дела го доказват най-ясно (графика)

През всички три периода, в които Асен Василев заемаше поста на финансов министър с действията си вредеше на българската защита в международните инвестиционни арбитражи, по които сме ответник. Действията си Василев обясняваше със стремеж да се защити националния интерес, а защитата му представяше като оптимизиране на разходите.

По-задълбоченият поглед показва, че действията му реално вредяха на българския национален интерес и тук ще подкрепим твърдението си с примери.

1 Спират се плащания към адвокатските кантори, които ни представляват. През 2012 година, когато е служебен министър на финансите се задържат плащания по задължения за пет милиона евро. Към края на юни 2022 година просрочията са в размер на 13 милиона евро. През есента на 2023 г. – 0.6 милиона евро.

2 Отказват се бюджети за подготовка по предстоящи съдебни изслушвания. През есента на 2023 година предстои окончателното изслушване по делото, в което сме ответник срещу ЧЕЗ. Когато не се плаща на адвокатите и липсва сигурност, че ще се одобри лимит за извършването на нови обеми от работа, адвокатите могат просто да спрат да работят, или да претупат работата си. Въпреки това, те избират да подходят съвестно. Дали, защото очакват, че след Асен Василев ще дойде по-нормален финансов министър, или защото са спокойни, че те самите биха могли без проблем да осъдят България за да си приберат полагаемото.

Първо един от заместник-министрите на Василев пише, че липсват убедителни доказателства за свършената работа от адвокатите и поради това плащанията може да се задържат до доказване. След това Василев назначава одит в Министерство на финансите. Василев и правосъдният по това време Атанас Славов намекват, че става дума за големи нарушения, водещи до значителни плащания. След като изисква доклад по Закон за достъп до публична информация сайтът „Гласове“ публикува, че одитният доклад е приключил без да констатира нарушения.

Лайтмотивът на Василев и Славов

За финансовият министър може да е разбираемо, но е непонятно защо и правосъдният министър Атанас Славов се грижи за управлението на финансовия ресурс, който с всеки бюджет се отпуска за една от политиките на финансовото министерство, и който се насочва именно към финансиране на българското представителство в арбитражни дела.  Не се интересува за изхода от делото, а за управлението на парите.

Дори само Асен Василев да се интересуваше от цената, пак би било погрешно. Той не спира да говори за плащането на милиони. Никога не казва, че с цената на тези милиони България е спестила разходи за милиарди на своите данъкоплатци.

Ако държавният интерес се дефинира като спестяване на всички възможни разходи или тяхното минимизиране, то разноските по съдебните дела със сигурност се оправдават, ако спестяват осъдителни решения, които биха стрували десетки и дори стотици пъти по-скъпо. А ако някой твърди, че може да свърши също толкова успешно работата, както избираните до момента адвокатски кантори, трябва да покаже поне малко основания за надеждност.

Такива основания Министерство на финансите определя на всеки три или пет години, когато организира конкурс за желаещи да ни представляват правни фирми. Такива основания за надеждност са предишния опит, процента спечелени дела от кандидатстващите кантори. Личното ангажиране с нашия случай на конкретен брой старши партньори във въпросните кантори и личните постижения на въпросните старши партньори като спечелени дела в миналото. Основание за надеждност е и готовността на фирмата да носи отговорност при причиняване на щета в следствие т нейната работа. Такава отговорност се носи чрез предоставяне на застраховка „професионална отговорност“, с конкретно покритие. В момента то е 20 милиона долара.

Неспособността на кантори, които кандидатстват, да платят за такава застрахователна полица доказва и тяхната ненадеждност. Също както липсата на партньори с опит в големи дела, които да са ги спечелили и сега да желаят да печелят дела за България.

Редица български адвокатски кантори желаят да разширят бизнеса си, представлявайки България в инвестиционни арбитражи. Част от тези кантори разпространяват тезата, че могат да свършат същата работа като чуждестранните правни фирми, предлагайки по-ниски ценови условия.

Подобна теза досега не е доказана. Още повече като се има предвид статистиката на държави, които подобно на България са се защитавали в международни инвестиционни арбитражи. Статистика с приключилите дела пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка показва, че страната ни има най-голям процент на успеваемост на защитата. Разликата е, че докато ние залагаме на най-престижните адвокатски кантори, останалите държави прилагат микс от подходи. Оставят защитата на правни отдели в своите администрации, или наемат адвокати от своите държави. Или търсят споразумения. Е, България не се споразумява. България води битките си и в над 90% от случаите печели, като отбива над 99% от стойността на всички отправени претенции.